Хайде заедно да научим повече за всяко „прелестно създание“. Започваме с:

ИТЪН УЕЙТ

Итън е обикновено момче в последната година от гимназията. Само дето постоянно сънува кошмари за непознато момиче, което никога не е срещал, но не може да спре да мисли за него.

Кой образ се появи първи – на Итън или на Лена?
Kami Garcia & Margaret Stohl:

Още от самото начало  знаехме, че искаме да разкажем историята от гледната точка на момчето и че искаме силен, открояващ се женски образ. Така че те наистина изплуваха заедно в съзнанието ни, но първо чухме гласа на Итън.

Как направихте Итън толкова реалистичен, как избрахте характера му да бъде такъв, какъвто е?

K & M: Всички тийнейджъри, както и всички хора имат недостатъци. Итън е истински като нас самите. Видяхме в него тийнейджърите, които познаваме – смели и изпълнени със страхове, самоуверени и отчаяни, съвършени и направо разпадащи се отвътре. Каквито сме били и ние самите ден след ден. 

Кога ви хрумна идеята Итън и Лена да се свързват „по келтски” – т.е. по телепатичен  път?  

K & M: Искахме Итън и Лена да имат по-интимна връзка. Нещо свръхестествено, лично тяхно. Избрахме те да могат да общуват по този начин помежду си, когато искат да споделят нещо прекалено лично, болезнено или притеснително, което не искат да произнесат гласно. Не би ли било чудесно да можем да „изговаряме” безмълвно най-съкровените си чувства?

Нещо, което може би не знаете за Итън:

По стените на стаята му са подредени отгоре до долу кутии за обувки. Той държи всичко важно за него в тях и знае във всеки един момент кое къде се намира, въпреки привидния хаос. В една от тези кутии е скрит един много специален медальон.

Освен че е голям фен на комикси – по-специално на „Сребристият сърфист”, Итън обича да чете и много книги. Ето списък на някои от любимите му:

„Кланица 5”,  Кърт Вонегът

„По пътя”, Джак Керуак

„Спасителят в ръжта”, Дж. Селинджър

„Снежен крах”, Нийл Стивънсън

„Сърцето на мрака”, Джоузеф Конрад

„Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс.