Няколко странни имена, които винаги сте искали да знаете какво означават, и няколко, които може би чувате за пръв път!

Грозна си като…кикимора

Преди да тръгнете да обиждате на кикимора, убедете се, че знаете какво казвате! В славянската митология  кикимората е домашен женски дух , която едновременно помага и вреди на хората – всичко зависи от тях самите. Ако сте добра домакиня, Кикимора (известна и като Домница) ще ви помага с работата и ще праща добри сънища на децата ви; ако сте ленива, ще се всели в къщата ви като стенещ дух, децата ви ще са нервни и ще се будят посред нощ. Смята се, че първоначално кикимората е дух на починала възрастна жена в рода. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

Основно кикимората се смята за дух на безпокойните сънища и кошмари. Пратена е в къщата от царството на мъртвите за определен срок. Има поверие, че кикиморите са некръстените или проклетите от майките деца. Отнасят се по-зле към мъжете, отколкото към жените. Въпреки всичко кикимората не е много опасна, не може да причини голямо зло на хората. Могат да тревожат, да безпокоят, да възбуждат страх, но по-скоро предизвикват към себе си лошо отношение и насмешка. 

Външен вид – появяват се като мръсни, неугледни, дребни старици с дълги носове и лош характер. Много рядко се среща и в образа на млада жена с дълга бяла риза и разпуснати коси.

Най-много обичат да се заселват в къщи, построени в блатисти местности.

Сред някои славянски народи (Русия) се смята, че 17 март (4 март по стария стил) е подходящ ден за прогонване на кикимори. Трябва да се помете огнището, всички ъгли на стаята, мазето и да се каже: Излизай кикиморо, махай се бързо от моя дом, иначе ще те подгоня с железни пръти, ще те подпаля с буен огън, ще те залея с черна смола. Твърда е думата ми!” 

Още едни опасни дами!

Брегини (Берегини, Брягини) са женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера. Първоначално славяните смятали, че в света има само две сили – злият дух  Упир, и благотворните Берегини (*bergyne). Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат. По-късно обаче придобиват черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, Най-често ги изобразявали като същества с тяло на жена и с крака, с опашка и с криле на граблива птица.

Полудница – жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Изцяло бялата дреха сред славяните е символ на траур, и в този смисъл на смъртта. Явява се само по пладне, в средата на деня, което време от денонощието се счита за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са наричани „разпътен час“ и в него хората си стоят вкъщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят, защото точно в разпътния час се активират всички демони и проклятия.

Полунощница  - зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха – посестрима на полудницата. Броди по „разпътно време“ – от полунощ до зори – когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

… и други!

Кръчини – зли духове (от старобългарското „крончина” – „чума”) – приносители на чумата и всички смъртоносни болести. Те се явяват като обикновени хора и диханието им сее зараза. Друг път плюят в реки, езера и кладенци и заразяват водата, предизвиквайки масови епидемии и измиране на цели села.

Курдуши – малки демони, помощници на магьосниците и вещерите. При посвещаването на такива хора, посвещаващите ги им причисляват курдуши – призовани и подчинени на човешката воля духове, които да помагат на техните магически занимания. Курдушите обикновено са онези, които по поръчка на господаря си, събират крила от прилепи, очи от жаби, пръсти от обесници, кичури от девица и всякакви лични вещи, чрез които или над които ще се извършват магиите.

Мори – нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо всички зли духове на умрели хора. Душите на хората, загинали от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или извършили приживе тежки престъпления и носещи големи грехове, които не са допускани до света на мъртвите и остават в Яв (нашия свят). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове – вампири, върколаци и др., които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата и който в просъница отговори на повикването, скоро умира.
Опойца – кръвопиец, приемащ физическа форма на пиявица, който се загнездва под кожата на човека и смуче кръвта му. Опойците докарват бяс, т.е. могат да се вселят в човека, чиято кръв са смукали. В някои славянски вярвания (Русия) смятат, че в опойци се превръщат хората, които умират пияни. В миналото такива хора ги погребвали отделно на гробищата, встрани от другите – смятало се, че да умреш като опойца е все едно да се самоубиеш. Мъдри са били хоратаJ

Рарог (рариг, рарашек) – зъл невидим дух, летящ с ветровете. Когато се извие вихрушка, рарозите пръскат по вятъра зли заклинания, болести, кавги, омраза и болка. В някои славянски народи това е тотемното име на сокола.  Представлява огнен дух под формата на хищна птица или дракон с искрящо тяло, издишва огън и огнен вихър. Според едно поверие рарогът може да се роди на бял свят от яйце, което човек е поставил девет дни и девет нощи на горещата печка.

Явина (Сенкя)- зъл дух, сроден на вампира. Появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създава голяма суматоха, като междувременно извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от него/нея с огън и вода. Има легенда че Явини най често се срещат в с.Скрът – Петричка област.

Материалите са подбрани от Интернет!

Хала. Ламя

 Митически персонажи, много близки с твърде близки характеристики, поради което невинаги е възможно да се направи разграничение между двете. (В България специално има регионално разграничение – ламята е противник на змея в Източна и Югозападна България, халата – в Западна България.) Най-важното за тях е, че се възприемат като твърде опасни и враждебни за хората. Смятат се за противници на змея, носители са на градушката, на бурите и вихрушките; халата и ламята въплъщават силите на хаоса, а змеят – на космоса. Също  като змея имат двойствена огнено-водна характеристика; докато обаче оръжието на змея е мълнията, смята се, че ламята и халата пръскат игри и хвърлят огън.

И двете ядат житните посеви; чертите им са близки до универсалния образ на дракона; поглъщат или разкъсват своите жертви. Ламята може да формира земния релеф – някога гоцеделчевското поле било море и в него живеела ламя, глътнала едно магаре, натоварено с прахан, разгоряла се и пробила един хълм, от който започнала да извира вода, а морето изчезнало (така са образувани и други от бълг. полета).

Трудно е да се направи разграничение между атмосферните прояви и все пак може да се каже, че мъглата е по-определено свързвана с ламята.

Местообитание: Те са стопани на езерата, на големите извори и скритите съкровища. Също като змея живеят високо в планините, в пещери, в непристъпни гъсти гори, по високи дървета.

 Именцата:

Халата – различни версии за произхода; в новогр. ез. има подобна дума за „градушка”; в румънския – hala – означава само „вихрушка” като атмосферно явление, а не като митическо същество. Явно сме заели само лексилно думата, но не и като митичен персонаж.

Ламята – свързана с древногръцката митология. Ламия е любима на Зевс и царица на Либия. Хера убива децата й, тя се скита по скалите на морския бряг, губи красотата си и се превръща в свирепо чудовище, което яде деца. На външен вид е хибрид – люспесто тяло, с опашка и криле, с животински нозе, с женска глава. Броди из царството на мъртвите, нощем отвлича децата, за да се храни с плътта им.

Как изглеждат тези „дами”?

И халата, и ламята са женски създания, но приличат на змея по външен вид – имат много глави, гигантски размери, змийско тяло, криле, могат да летят;

Образите са близки, но самостоятелни. Халата се явява във вид на „черен облак на пръчки”. По време на битката си със змея свива опашката си и отново я спуска, като изсмуква много вода от езерата и я излива като пороен дъжд, за да гаси мълниите, хвърлени от змея.

Ламята понякога е описвана и като звяр, носещ черти не само на влечуго и на птица – кучешка глава, често с три глави; дълга змийска опашка, завършваща с рог, четири крака, люспесто тяло и крила. Често се използва епитетът „кучка ламя”. Канибализмът и най-вече детеядството е особено популярна нейна характеристика (във връзка с гръцката Ламия) до съвсем ново време. В някои версии е гигантска жена с отблъскващ вид.

И ламята, и халата могат да имат и антропоморфен вид – могат да се появят като стара баба.

На една разновидност – морската ламя – се приписва прекрасна външност. Тя обръща кораби в морето, примамва моряците с пеене и им предлага любов.

!!! Ламята-съблазнителка, смутителката на морета и ядяща деца се среща най-вече в гръцкия фолклор. Българската ламя е най-вече змеевидно същество със специфични негативни атмосферни прояви.

Срещи с лами и хали:

Има бълг.приказки, в които в семейство без деца се ражда момиче ламя (чума, мършояд, вампирка), която изяжда хората и животните около себе си. Брат й избягва, после се връща, следва битка, в която братът убива сестрата-ламя.

Чест мотив е спускането на герой в кладенец, където живее чудовище – хала, която е спирала водата на хората.

Много популярна е историята за св. Георги, който убива ламята, защото тя унищожава плодородието на местността, а от нея потичат трите реки на изобилието.

Има няколко песни, в които се разказва как два змея убиват ламята по съвет на светец (св.Илия или св.Георги).

 Източник: „Змеят в бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г. С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания”

Едно от митичните същества, които най-силно са вълнували винаги въображението на хората, са змейовете. Как са представени те в българския фолклор и във фолклора на някои други славянски народи?

Що е туй? – змеят е  олицетворение на природната стихия. В него доминира огнената природа, но най-ранната е водната му страна. Представата за него в бълг.митология и фолклор е сложна – имаме добър змей, борещ се с хали, и чужд, вредител, който тормози хората и трябва да бъде прогонен. Змеят е най-силният противник на халата и ламята /виж жокера от следващата седмица/. Ролята му на закрилник идва от представата за него като тотемен прародител. Появата на змея е свързана със светлина, огън и  мълнии, с вихрушки, по-рядко с облаци и мъгли Когато змеят се бие с противниците си, на земята се намират „божи стрели” или „змейови очи” – вид заострени каменни стрели/камъни; намирането им е белег за голяма сполука и носи благотворна магическа сила.

Змеят е носител на мъжкото начало, въпреки че има песни и легенди за връзки на змеици с момци. От връзките на змей със земна жена се раждат само змейчета – мъжки деца.

Змеят може да приеме човешки образ, когато контактува с хората.

Външен вид – може да има две форми: зооморфна, като чудовище, с големи размери, или змия със „златистовелени” люспи, крила и опашка, и четири крака, което понякога може да се превръща в човек; или антропоморфна – човек, с малки зооморфни белези като малки крилца под мишниците; в този си вид той живее сред хората като всички останали; при буря и градушка обаче духът му се отделя от тялото , за да лети и се бие с градоносните облаци; има и трети междинен вид – понякога изглежда като човек, понякога като звяр.

Понякога посещава любимата си като смок. Сред южните славяни съществува поверието, че змеят произхожда от смок, навършил 40 годишна възраст/ или в такъв срок не е бил виждан от човек, или не е бил бит. Затова говорят такива изрази като „шарен смок” – „шарен змей”, „пъстър смок” – „пъстър змей”.

Змеят може да произлезе и от риба – шаран.

Обитание – непристъпни гори, но търси и близостта на човека. Свързва се и с т.нар.”чудесно дърво”, космично дърво; може да е кацнал върху него/най-често дъбове/ или да стои в корените му; има връзка между змея/змията/ и ябълката (златната ябълка).

Какво прави този „хубавец”?

Змеят е свързван с подземния свят, затова и идва при жените само по потайна доба; отива си, когато пропеят петлите;  човек – змей се ражда само нощем.  Змеят се появява в т.нар. маргинално време – на границата между деня и нощта, смятана по принцип за една от най-опасните точки в рамките на денонощието.

Змеят е медиатор – посредничи между небето и земята, и между земята и подземния свят. Има прояви в социален и в космически план – бие се с градушката и брани посевите, пази синора, сражава се с халите и ламите, хвърля светкавици.

В митологичните представи съществува едно интересно правило – всяко живо същество може да живее колкото му е писано. Като измине този срок, принадлежи вече към света на мъртвите. Затова човек в напреднала възраст вампирясва, а животните преживели естествената си възрастова граница се превръщат в митически същества от подземния свят т.е. змейове.

Змеят е изключително силен и силата му може да се предаде на всеки, който изяде сърцето му или друг вътрешен орган. Децата, родени от връзката със змей, са невиждани юнаци – такива са бълг. герой Змейче Михалче, сръбският Змай Огнени Вук, руският Волх Всеславич.

Най-разпространеният мотив в нашия фолклор е за змейската любов. Змеят се увлича се по хубави момичета и млади жени, които посещава и люби в домовете им или се оженва за тях и ги отвежда в потайните си палати и пещери. Децата от такава любов имат крила под мишниците си, износват се по-дълго / до 10 месеца/ и се развиват като силни и надарени хора.Това е обща представа за много народи (още във византийската поема „Дигенис Акрит” драконът-змей е обрисуван като прелъстител и насилник на жените). Змейската любов има демоничен характер – тя се описва като болестно състояние за жената, връзката между тях се прекъсва изключително трудно. Девойката става асоциална – не се кичи, не ходи по седенки и чешми, не се мие – не просто за да не се хареса на момците, това е и вид траур. В тази любовна връзка змеят има дори качества на вампир – някъде змеят може да смуче кръв и мляко от гърдите на жертвите си / Русия, Украйна/.

Връзката между змея и момата е сексуална – отзвук от представите за света на мъртвите митически същества, които имат два най-силни инстинкта – глад и полов глад. Тази „любов” внася дисхармония в живота на девойката и на семейството й; често змеят не допуска любимата му да се омъжи – тя умира в деня на сватбата си.

Кои са девойките, които стават жертва на змейовете?

- затова най-често вина имат майките – ако са оставили момите като малки на мястото, където се „трепе” хлябът (змеят е „патрон” на хляба и се сърди); ако са мотали прежда пред децата си – въобще има такава връзка между тези типични женски дейности и змея; не бива да се мотае с мотовилка над дете; хурката пази, затова като върви по пътя, жената трябва да преде; затова се подаряват хурки на невестите; на свързаните със змиите празници е забранена работата с конци  и т.н.

- змеят залюбва мома, когато е родена на един ден с него или ако погледите им са се срещнали.

Как се „отървават” от такава любов?

-         вярва се, че е много голяма силата на молитвата или кръстно знамение;

-         може да се разкаже на всички за змея /Полша/;

-         носи се лой от изгорял змей; помагало и ако се запали дървото, в което се предполага, че живее змеят;

-         кади се със собствените коси на „заболялата” жена;

-         оставя се вряла вода под комина, за да се попари змеят, ако опита да мине през него;

-         в бълг.фолклор се смята, че определени билки и треви имат голяма сила; събраните билки се зашиват по дрехите – комонига, тинтява, вратика, иглика, черен трън, лимоника(маточина); варят се в ново гърне в глуха доба, в запустяла къща, в петък срещу събота, с тази отвара се полива „заболялото от любов” момиче и т.н. 

За мома, любена от змей девет години обаче, няма лек.

Във връзка с двойствената представа за змея има и противоположни ритуали, свързани със змейовете.

За гонене на змей:

- участниците отиват на гробищата, заклеват се да не проговарят, събличат се и оставят дрехите си заедно с човек, който да ги пази,

- голи мъже мълчешком обикалят дворовете и мушкат с тояги, а накрая се изкъпват в реката – за да бъде изгонен змеят, носител на суша; 

За защита на змея:

-         12 първородни момичета за една нощ приготвят риза за змея – за да се запази живота на новороденото дете-змей; 

Поверия  – Когато прогърми, човек да потупа джобовете си, за да бъдат пълни с пари; въглените от запалено от мълния дърво се събират като лекарство против епилепсия;

Източник: „Змеят в бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г.С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания”

Сигурно заради красотата и женската съблазън информацията за самодивите, която може да откриете в книги и в интернет, е изключително богата. Благодарим на всички знайни и незнайни източници, надяваме се, че тази сборна информация ще ви е полезна за вашите герои от конкурса „Прелестни създания”!  

Произход на името – етимологията на думата „самодива” е неясна. Думите „самодива” и „самовила” отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение „божество“, „демон“, „лудувам“, „вилнея“.

Кои са тези девойки и как изглеждат? - Етнолозите предполагат, че самодивите са заемка от гръцката митология и по-точно от опасните нимфи. Според някои автори имат връзка и с митичните амазонки. Самодивите са медиатор между земния и неземния, метафизичен свят и съчетават в себе си човешки и надчовешки качества.

Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага, дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Носят бели дрехи – дълги бели рокли, ризи, зелен пояс, зелено коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено „сянка” или „лъч”, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, взети от отвлечените от тях моми и момци. Могат да летят с помощта на ризите си.

Както самовилите и русалките, така и самодивите се свързват с водите и облаците. Според народните вярвания те въплътяват душите на малки деца, останали некръстени, на неомъжени девойки, удавени или загинали без да са погребани. Вярва се също, че краката им са се превърнали в копита и за това носят дълги бели дрехи – ризи, за да ги закриват. В песните ги обрисуват като надарени с необичайна лекота, бързина и смелост. В преданията ги имат за символ на животворната вода и девствената природа, красотата и любовта, волността и радостта от живота, песните и изкуството.

Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни – например вълци.

В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (хората, родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).

Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.

Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.

Местообитание – Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. У нас планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене – 29.08.). През зимата живеят в митичното село Змейково.

Поведение – самодивите танцуват и пеят около кладенците. При мръкване отиват край води – езера, вирове, извори; събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена „хорище”, и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.

Животът на самодивите е волен и безгрижен. Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората – заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина.

Почитат християнските празници – особено Великден – и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина – стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.

Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат – превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от бедата.

Самодивите са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка.

Как да се държим с тези „дами” и да се предпазваме от тях? – Ако видиш самодива, не трябва да я гледаш в очите. Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. „сянка”), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.

В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън. В някои по-нови версии, които ще срещнете в интернет, дори се твърди, че и запалената цигара върши същата работа! Това обяснява доста нещаJ. На Благовещение, 25 март, момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. 

Самодивите обичали много мед. Освен това се хранят и с отровни гъби. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е край отровния бръшлян в горите. Тяхно любимо растение е росенът. С росена са свързани и редица вярвания в българската традиционна медицина. По време на Еньовден, когато някой е бил психично болен, е бил “воден на росен”. Събличан е чисто гол и е бил оставян да лежи между растението. По някое време на зазоряване, когато росата го е обсипала целия, идват самодивите и го излекуват. Важно е да се знае обаче, че росенът е отровно растение и в определени количества е психотропен и предизвиква какви ли не халюцинации.

Самодивите могат да бъдат прогонвани с даден вид цветя. Те не обичат явор, ясен, бряст, пелин. Ако някой не е снабден с подобни оръжия и реши да мине или да отпочине на място, което се знае, че е самодивско, трябва да остави паричка там, където е бил, защото като се прибере, го чакат тежки моменти.

Известни самодиви – Стана – посестрима на свирците и кавалджиите; Дена – на юнаците; Радка – на овчари и пастири; Смита – дървари, на горите. Срещат се и други имена -Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка, Магда, Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата). Основните сюжети в нашите песни за срещата на самодиви и хора са следните: самодива се надсвирва с овчар / самодиви убиват овчари и разпръскват стадата им; самодиви отвличат девойка; самодива иска откуп живи хора от село, за да не го разруши; самодива се бие с юнак за контрол над водите или земите.

Ако искате да накарате читателите на своя разказ да настръхнат от страх, а все още не можете да намерите подходящия лош герой, Ви предлагаме едно от най-зловещите същества от българската митология:

 Караконджул

Името – думата е от турски произход /още – караконджо/ – „нощен, сезонен дявол”, но е навлязла трайно в българската демонология. Някои автори твърдят, че само „кара” е от турската частица, която означава „черен”, а в много селища в Родопите се казва просто „конджур” и конджуровите дни се свързват с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания. Името „караконджо” се използва в българските, македонските, сръбските, но и в някой неславянски народи. В някои райони на Пирин (с.Голешево) „караконджул” се използва за „ледена висулка”.

Външен вид – често е в облика на кон с човешка глава и две ръце или криле (сигурно повлиян от гръцкия Пегас) – може да лети; представян е и като гол човек или човек, покрит с шипове и с рога, понякога и с опашка. Караконджулът може да се превръща на куче, овца, теле или на някакво друго животно. В други описания  е същество с едно око и един крак или с едно око на челото (подобно на гръцките граи). В художествената литература (най-често детски приказки) караконджулите са описвани и като дребни същества, които се плашат от светлината; имат много странен телесен цвят, нещо средно между кафяво и тъмножълто, и големи очи.

Къде живее – Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия можел да се засели в тъмни или труднодостъпни места, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята).

Поява и действие - В българските традиции караконджулът най-често е въплътил се дух на мъртвец, който иска да навреди на живите. Живее само през „мръсните дни“ – от Бъдни вечер до Йордановден (6 януари). Тези дни се нарича още и „караконджови”, „погани”, „пепелни”, „некръстени” дни, а целият месец януари – „караконджов“ месец. Затова е забранено да се излиза навън нощно време след залез слънце до първи петли. Не се правят седенки и сватби. Възрастните не се къпят, защото водата не е осветена. Когато трябва да бъде изкъпано малко дете, във водата трябва да бъде пуснат горящ въглен. Ако се случи да се роди дете през Мръсните дни, жените бързо му ушиват и обличат риза, за да не се превърне в караконждул, защото се смятало, че точно тези деца се превръщат в караконджули след смъртта си. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица), е свързана забраната за полово общуване през този период.  Освен това тези деца  ще са нещастни и ще бъдат недъгави. Те можели да бъдат излекувани само по магически начин.

Други българските поверия от различни райони:

-         Нощем караконджулът броди около местата, където е текла кръвта на закланото за Коледа прасе, облизва я, изяжда изхвърлената навън пепел от огнището и така набира сили да пакости на хората.

-         Като голи човеци ходят и мамят хората и ги хвърлят в дълбоките вирове или от високи стени или ги разкъсва между воденичните колела.

-         След Бъдни вечер тръгва по улиците, обикаля само по тъмно – щом пропеят първи петли, се изгубва. Напада хората, възсяда ги да го носят по полето, до изгрев слънце. Много често пътникът, язден от караконджул, не знае накъде да тръгне и може да обърка посоките.

В детските народни приказки караконджулът е използван като чудовище, за да се плашат децата. Малките деца били послушни, защото са знаели, че може да ги навести злият караконджул, скрил се под леглото им.

Противодействие – Караконджулът се плаши от слънцето, от кръст и молитва, от икона и тамян.

 За да се предпазят от тях, предците ни са извършвали различни магически ритуали. Във всяка къща стопаните закривали вратите, прозорците и отворите на комините с тръни от глог, рисували по стените, по оградите, по вратите кръстове с катран, закачвали слънчогледови пити по стоборите. В някои български села се прави изкуствен караконджул под формата на голям кон, който ходи по къщите, придружен от няколко души музиканти, играе и прави смехории. Целта била истинският караконджул да избяга от селото и да не смее да язди никого. Чесън, зашит в дрехите, помага срещу злите сили. Има традиция и да се вземат още живи въглени от бъдника (дървото от огъня на Бъдни вечер), да се потопят във вода, прекадена на Бъдни вечер, и да се пие тази водя; вярва се, че водата пъди караконджулите.

 Ако това не ти е достатъчно – проверявай всеки ден в блога teen.kragozor.com и в сайта Teenproblem.net.

Издателство  „Кръгозор” и TeenProblem.net – твоите приятели в света на митичните същества, спазват своето обещание и ти пускаме първата сламка за твоя „прелестен” разказ.

Из страниците на тези книги се крият създания, които могат да те заведат в дома на свирепия граф – граф Дракула. 

„Българска митология: богове и герои” ,  Цанко Лалев

„Българска митология и фолклор”, Албена Георгиева

„Българска народна митология”, Лозинка Йорданова

„Българска митология. Енциклопедичен речник”, колектив
 
Ако това не ти е достатъчно – проверявай всеки ден в блога teen.kragozor.com и в сайта Teenproblem.net.