Журито в конкурса наистина се затрудни при присъждането на наградите. Ето какво каза всеки от тях…
Иван Домузчиев, дизайнерът, който създаде българската корица на «Тръпка», сочена лично от Маги Стийвотър за най-доброто оформление на романа в света до момента:
Много ми беше трудно да достигна до един фаворит за композиция, поне 5 работи бих поставил на първо място. Но за съжаление по регламент един трябва да вземе наградата.
Спрях се на Елена-Аврора Кутевска, снимката й (понеже никой не е кръстил творбите си, ще използвам мойто служебно номериране) „Листа под шумата“. Харесва ми както отрязъка, който е заграден в кадъра, така й разположението на отделните равнини, хоризонт и планове, дори фокуса. Цветовете също са пефектно комбинирани. Има нещо много „класическо“ в оцветяването на различните далечини – най-близкия план е в много топли цветове, средният е в зелени неутрални, а далечината отива към студените
сини. Има я интерсентата гледна точка – може да се каже като на „гладен вълк“, който души листата и търси следата на ранената кошута 
Според мен се е получило интересно.
Искам да спомена и другите, които са ми на второ място – не задължиетелно в тази последователност, но ако имах опцията да сложа няколко на първо място, бих добавил тези там:
Веселина Иванова – има две черно-бели снимки, които въпреки, че са различни, са ми равностойни като изпълнение и композиция. Бих се спрял на трите дървета – харесва ми ниския хоризонт, композицията на дърветата и слънцето и „мистичния” ефект, който мъглата създава. Тази снимка се е „утрепала“ да е черно-бяла и всяка уважваща себе си дарк-уейв-готик банда, би трябвало да я издири за обложка на следващия си албум. Забележката ми към публикуването е странното оразмеряване при сканирането й – има странно голямо бяло поле вляво. При представяне на една творба – каквато и да е – дори карикатура, рисувана на салфетка в кръчмата – трябва да има едно уважение към зрителя, „рамкирането“ да е подходящо, а не да бъде „е тук си представи, че това го няма“.
Андрияна Георгиева – има снимка на тичащо момиче към зимно море. Има много интересни линии и перспективи, като самата композиция и идея се връзва интересно на тичащия човек и посоките.
Радослав Бакиев има много интересно подредени фигури при „Магаренцето и кученцето“. Наведената глава на магарето още повече засилва ефекта на „подслоняването“ на кученцето, което прилича на пиленце, което се крие под крилото на квачката (въпреки, че не съм сигурен за думата „подслоняване“ – ако коренът й има нещо общо със слоновете, тук по-подходящо би било да използваме „подмагаряване“).
Специално внимание заслужава и Дарин Димитров с композицията с листото. Определено тук има идея, замисъл, концепция и усилие в изпълнението, което е интересно. Има „Браво!“, най-малкото, защото опитното ми око не може да прецени листото вързано ли е, падащо ли е, или монтаж.
Бих поощрил и снимката на Йордан Манчев със самотната фигура на хоризонта, но някакъв досаден предмет се е появил в кадър в долния ляв ъгъл, което малко дразни, както й снимката с трите празни пейки, на която еи-и-и-ййй толкова й липсва, за да бъде перфектна като композиция.
Паулина Мичева, редакторът с развинтено въображение, който откри „Тръпка“ за българските читатели:
